Ударение в слове светлина

Ревът се усилваше и когато аз, вкопчен за веригите на камиона, с мъка се изправих на крака, видях как страшно като гигантска чаша под мъртвешката лунна светлина́ краищата на хоризонта пълзят и се завиват навътре.

В мъждивата светлина́ видях на пода възглавницата и парцалаците, паднали от закачалката.

Диагностичният апарат беше настроен и включен, на масата красиво бяха подредени блюда със сладкиши, осветлението бе регулирано така, че да имитира местната дневна светлина́.

Може би бях загубил съзнание за известно време, защото дълго нищо не чувах и не съобразявах, само пулех очи към озарената със зеленикава светлина́ повърхност на оголения нервен вал пред лицето ми.

Над черния океан безшумно се развяват гигантски платна от дъгоцветна светлина́, събират се и се разгръщат, трептят и потръпват, като че ли има вятър, преливат в бяло, зелено, розово и изведнъж мигновено гаснат, като оставят в очите смътни цветни петна, а след това отново възникват и тогава изчезват звездите, изчезва здрачът и всичко наоколо се обагря в неестествени, но кристално чисти цветове - мъглата над блатото става червено-синя, айсбергът в далечината блещука като голяма кехлибарена отломка, а по плажа стремително се носят зеленикави сенки.